|
Децата от Доганово получиха своята незабравима екскурзия до Видин и Белоградчик благодарение на Българските студенти в Германия, които събраха пари и ни ги предоставиха, за да може това страхотно изживяване да се състои. И за да бъдем максимално близо до вас, публикуваме без преработка разказите за екскурзията на доброволците от ДБМ, които придружиха деца и организираха екскурзията: Весела: Привет...Още не съм се разтоварила, но бързан да пиша кратък разказ и впечатления.В петък взехме децата до дома в Доганово с автобуса и потеглихме към Видин. Доста си попътувахме, още повече, че и почивки правихме за обяд. В късния следобед пристигнахме във Видин, където Диди ( ДБМ Видин ) ни чакаше с прекрасната Анна. Преди да се настаним по стаите вечеряхме, децата останаха доста доволни..особено от люлките и катерушките в двора на хотела. Същият ден имахме рожденничка в групата, която умишлено не поздравявахме...с цел да я изненадаме. Скорострелно накупихме тортички и свещички..поръчахме на Светлето ( ДБМ Видин ) да вземе подарък. Мисля, че я накарахме да се чувства специална. Тъй като групата ни беше от 27 човека общо се наложи да се настаним в две хотелчета, съвсем близо едно до друго. След настаняването ни се поосвежихме и тръгнахме по стаите с Ивето и Теди да си говорим с децата - какви са им очакванията от екскурзията, как ще завършат срока, гаджета , дискотеки и т.н. Естествено има и деца, с които се провеждат разговори на доста по-високо ниво. На сутринта станахме и тръгнахме с шофьора и автобуса да вземем по-малката група, която бе настанена в другото хотелче. То беше през 2-3 преки, но предвид това, че аз бях гид - естествено се загубихме. Слава Богу отново затвърдихме поговорката, че с питане и до Цариград се стига. Пропуснах да кажа само, че още първата вечер бяхме доволно нахапани от комари...ама то от комари, като комари. Ами едни такива едри и безпощадни. Ивето, като една предвидлива млада жена беше взела някакъв стик против комари, но според мен те видинските комари нищо не може да ги отблъсне. Та, тръгнахме сутринта по обиколки...Първо посетихме крепостите на Баба Вида. Дълго време не успявах да убедя децата, че това е крепост стара като една баба, а не че вътре живее такава жена. Съответно няколко жени бяха нарочени с "Ето я баба Вида, ето я...". Наехме си и екскурзовод, който изнесе доста интересна кратка лекция на децата. Всички слушаха с интерес. По-късно посетихме тъмниците, стаите за измъчвания и т.н. Катерихме се по кулите..аз изпитвах страх и ужас от стълби, така че съм благодарна, че с нас бяха най-големите кавалери. Придружаваха ме по всяка стръмнина, носиха ни багажите и т.н. След това си направихме разходка в парка...то, като видинските паркове аз не съм виждала други. Посетихме кръстата казарма, художествената галерия, църквата Св. Николай, Конака и църквата "Св. Димитър" /отеца там беше повече от любезен с мен / и дано не пропускам нещо.Прибрахме се изморени в хотела, където обядвахме...и след което се отдадохме на волна програма.След вечерята се видяхме със Светлето, обсъдихме си доста неща...а децата посетиха откриването на Рали-то.Прибрахме се към 21 часа морни, морни...направихме отново обиколка по стаите и кой от къде е. Нито децата, нито възпитателите, нито ние помним как сме заспали...навярно веднага след помирисването на възглавницата. Тази сутрин след закуска тръгнахме към Белоградчик. Да вметна, че бяхме планирали и пещерата Магурата, но се оказа, че заради ралито е затворен пътя към нея. Та, стигнахме в Белоградчик. Качихме се до скалите...невероятна забележителност, наистина. Аз както вече отбелязах имам супер страх от стълби, а там - само стълби, при това едни каменисти, ръбати, хлъзгави, начупени. Обаче като ми дойде сърце на място..два пъти се качих до най-горе. С Ивето организирахме децата, най-малките имам предвид. И бавно, но славно ги качихме. Отговорничката за децата беше против, но ние на своя отговорност предприехме това начинание, защото да дойдеш до Белоградчик, но да не видиш скалите от горе си е като да идеш до Ватикана и да не видиш Папата.Именно там днес се откриваше преизборната кампания на една партия...и по този повод се раздаваше безплатен жълт сладолед. Както можете да се досетите нашите деца изядоха по 2-3 сладоледа. Също така и входа за скалите днес беше безплатен.След скалите минахме с Ивета през дома в Белоградчик, където да кажем по едно "здрасти" на децата. За моя милост, те все още ме помнят...дори помнят, че съм спала при тях преди време. Зарадваха ни се, показаха ни ремонтираната занималня и столова, много са хубави. Изпратиха поздрави на ДБМ Видин и питаха кога ще идат отново.Потеглихме за София по обяд, направихме по две кратки почивки - за обяд и следобедна закуска. И към 16.30 часа кацнахме в Доганово. Въпитателките казаха, че са доволни, но по-важното е, че децата непрекъснато питаха кога ще ходят отново с нас на екскурзия и както ми каза Ивето...даже са държали да им кажем ден и час на тръгване. Базирайки се на всичко това и ентусиазма на децата смятам, че сме се справили отлично, изпълнихме единствената си цел -да зарадваме децата. Нищо от това нямаше да е факт без помощта на ДБМ Видин и особено на ДИДИ! Милата направи чудеса от храброст, не можете да си представите за каква организация идваше реч. Благодарим от сърце!Сигурно пропускам доста неща, така че разчитам на Ивето и Теди...а и на Светлето и Диди да допълват! ******************************************************************************************************* Теодора: Най-голямото БЛАГОДАРЯ! мисля, че трябва да е за нашите приятели от Германия, без които тази екскурзия изобщо нямаше да бъде факт!!!!!!!БЛАГОДАРИМ ВИ!!!!! Направихте децата много щастливи и което е по-важното - създадохте им красиви спомени, които ще ги крепят винаги!!! Ивета: допълвам на път за Белоградчик трябваше да минем по един обиколен път с много завои, защото бяха затворили главния път заради ралито. И аз пътувах разхождайки се и говорейки си с децата, за да не ми стане лошо . Разговарях с децата, препитвах малките за това какво са запомнили и как се чувстват. Едно момиченце ми каза че да види Дунава и крепоста Баба Вида е най-хубавото нещо, което ще помни цял живот и никога няма да забрави. Ей това изказване вълнението в гласа й и аз няма да забравя . *******************************************************************************************************Както виждате скъпи приятели, когато водещо е желанието да направиш някого щастлив, независимо колко далеко си от него, успеха винаги е гарантиран!Фондация "Движение на българските майки" за пореден път изказва огромната си благодарност към всички студенти в Германия, които подариха този прекрасен спомен на децата от Доганово и им пожелаваме от сърце, да продължават да бъдат онази малка част от нас, с която все още се гордеем!Бихме искали да благодарим и на доброволките от фондацията, които за пореден път доказаха, колко много обичат тези деца и как тези деца са част от нашите сърца!И не на последно място, благодарим на ДБМ Видин за това, че са винаги най - отговорните, най - точните и най - отдадените жени, които познаваме! Момичета Благодарим Ви!!! |
